Една от целите на този форум е учителите да се информират и да популяризират съвременните научни постижения. Затова и Националният организационен комитет предлага на аудиторията пленарни лекции, чрез които всички да се докоснат до тях. В деня на откриването бяха изнесени три, а преди закриването на форума се проведоха 2 такива.
Никола Каравасилев от Частно основно училище „Наука за деца“ – Izzi Science for Kids беше подготвил лекция на тема „(НЕ)познатата Вселена“. В нея бе разказано за съвременните представи за строежа на Вселената, а също и за това как, през какви етапи е преминал нейният „живот“ до този момент.
Лекцията „Нива на информация в ДНК и отношението им към човешката личност“ представи проф. Христо Гагов от Биологическия факултет на Софийския университет. Накратко в лекцията бяха представени основните функционални последователности в ДНК, които са кодиращите, регулаторните и структурните области. Коментира се връзката на ДНК с емоциите, мотивациите, навиците, характера, личния мироглед и поведението на човека.
Владимир Николов – докторант към Националния природонаучен музей при БАН и единственият в България палео-художник, изнесе лекция на тема: „Динозаврите като средство за научни дискусии и обучение на ученици“. Тя беше обобщен поглед към съвременните разбирания на палеонтолозите за биологията и еволюцията на динозаврите, при което обърна внимание върху ключови моменти и теми, които са подходящи за дискусии с ученици и с обща публика.
Проф. Александър Драйшу – председател на Съюза на физиците в България, представи „На сцената: оптичните комуникации“. В нея беше описан съвременният етап на развитието на комуникациите – режимът на предаване на информацията, известен като мултиплексиране с разделяне по дължини на вълните. Очертано бе и реалното присъствие на оптичните комуникации в съвременните мобилни комуникационни мрежи.
Лекция на тема „STEM в класната стая – мисията възможна“ изнесе Десислава Цокова от Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Видин. Лекцията разказа как да се комбинират различните науки и да се ангажират учениците с проекти, включващи практическо прилагане на знанията, придобити в STEM обучението, като за основа са използвани темите от преведената на български език – „ПРОГРАМИРАНЕ В ПОМОЩ НА STEM ОБУЧЕНИЕТО”.
